Спомнете си случай, в който сте допуснали някаква грешка, спрямо нещо или някого, и след това сте изпитали чувство за вина. Имате поне един такъв в живота. Какво е усещането? Не много приятно, нали? А сега се опитайте да си отговорите за какво ви е притрябвало това усещане. Какво ви дава, как точно ви решава проблема, появил се вследствие на това, че сте човек и ви се случва да грешите? Точно така, нищо полезно не ви носи. Най-много да ви разболее и да ви провокира да правите още по-големи грешки в бъдеще.
Да имате доблестта да се извините, когато сте сгрешили, няма нищо общо с вредното чувство за вина. Доброто възпитание, както и умението да се казва “извинявай”, когато това е необходимо, е отличителна черта на интелигентните и себеуважаващи се хора. Както и на смелите. Тук обаче става дума за друго и в следващите редове ще научите 4 причини да разкарате чувството за вина веднага.
Чувство за вина – пряк достъп до влошено здраве
Всяка наша мисъл предизвиква емоции, а последните пък се отразяват на здравословното ни състояние. Ако се съсредоточим да мислим колко виновни се чувстваме за нещо си, това очевидно няма да ни накара да скачаме от радост. Напротив, ще предизвика безпокойство, напрежение, може дори да ни направи агресивни. Наблюдавайте се какво се случва в тялото ви, когато изпитвате чувство за вина. Как реагират органите ви? Дишането, сърцебиенето ви нормални ли са?
Съществуват специализирани книги и обучения, които ще ви кажат коя емоция на кой телесен орган влияе. По-важно е обаче вие самите да се научите да се наблюдавате. И когато усетите, че дадена мисъл и предизвиканата от нея емоция водят до физически симптом някъде по тялото, да вземете съответни мерки и да се коригирате. Ще рече, да контролирате мислите и съответно емоциите си така, че да имате добро здраве.
Чувство за вина – поредното празненство за егото
Да изпитвате чувство за вина е един безотказен метод да позволите на егото си да празнува. Цялото ви същество говори: вижте ме как страдам, разкъсван от вината си, обърнете ми внимание! Получава се парадоксалната ситуация, при която вие се изживявате като жертва заради това, че сте допуснали грешка.
Това е егоистичен акт, който ви прави смешни и жалки, както и безполезни. Единствено от вас зависи да го прекратите. Има по-умни начини да си проявите егото.
Чувство за вина – изкушението да бездействате
Когато сте се отдали на своето чувство за вина, вие се изкушавате да бездействате. Вместо да предприемете реални действия, за да поправите нещата, заради които сега сте решили да се самобичувате, образно казано, вие просто си стоите и се чувствате виновни. Да, факт е, че практикуването на чувство за вина отнема енергия и така нямате сили да свършите каквото и да било. Ама кой пък ви е карал да си пропилявате енергията за глупости? Използвайте я конструктивно!
Заменете чувството за вина с чувство за отговорност!
Има сериозна разлика между това да бъдем виновни или отговорни за действията и грешките си. Първото ни разболява, прави ни безполезни и мързеливи егоисти. Когато разкараме чувството за вина и на негово място дойде чувство за отговорност, започваме да мислим в посока на това какво реално да направим, за да си дойдат нещата на място. Как да постъпваме занапред, за да сме в хармония със себе си и останалите. Отговорният човек избира не да се самосъжалява – чувството за вина е проявление и на самосъжалението, а да действа по същество. Бъдете отговорни, а не виновни!