Източник: http://xn--mgbfu2f0n.com/
Здравето ни е ценно тук и сега. За да не изпадаме в ситуации, да жалим по него, когато сме го имали някъде там, назад в миналото, най-подходящият момент да се погрижим за него е, когато сме здрави. Или поне, когато се усещаме като такива.
Какво обаче се случва в действителност?
Живеем така сякаш са ни обещали вечен живот в настоящото ни физическо тяло. Замърсяваме го безразборно с всякакви храни, мисли, емоции. Последиците не настъпват веднага и спокойно си действаме в същия дух. В един момент, по-изненадващо и от първия сняг през зимата, ни връхлита някакъв грип, инфекция, болка я в главата, я в корема, я в зъба. Изобщо, същото това тяло, което само до вчера се държеше прилично, изведнъж решава да дава някакви непозволени, според нас, дефекти. Само че са позволени и то точно от нас самите.
Нека уважаваме труда на лекарите!
Широко разпространената грижа за здравето обикновено следва няколко етапа. Първо полагаме всички усилия, за да се разболеем, с начина си на живот и мислене. Разболяваме се. Чакаме лекарите да спретнат някаква там магия набързо и да ни оправят. Все пак, за какво са я учили тая медицина толкова време и са изчели всичките тия дебели книги? Те са ни длъжни. Нашето здраве е тяхна собственост.
Какво, не сте съгласни с предходното изречение ли? А да сте показали с поведение и реални действия, че не сте съгласни? Да сте се сетили да цените здравето си, докато сте здрави? Лекарите може и да са много добри специалисти, но не са вълшебници. Не могат, а и не сме в правото си да изискваме от тях всеки път да ни спасяват от собствената ни немарливост. Важно е да уважаваме труда им, защото сред тях наистина има съвестни хора, които искат да помогнат. И за да се случи това максимално ефективно, е крайно време да осъзнаем, че…
Отговорността за здравето ни е в нашите ръце!
Колко пъти се сещате да благодарите за това, че сте здрави? Все едно на кого. Да, това също е част от отговорността. Ако ние нехаем за тази ценност и не се грижим за нея, докато е с нас, защо да са загрижени съответните медици? Нелепо е да прехвърляме отговорността за нещо толкова сериозно на обстоятелства или хора извън нас.
Разбира се, че трябва да се консултираме с лекар при нужда. Въпросът е да се научим, че отговорността за здравето ни е в наши ръце и че отговорност е различно от това да се надяваме все друг да ни възстановява с поредното рекламирано по телевизията хапче.
Грижата за здравето е начин на живот
Нещо повече, тя е свързана с начина, по който възприемаме живота и всичко, свързано с него. Това включва и отношението ни към нас самите. Ако се обичаме достатъчно, въпросът, кога да се грижим за здравето си, става излишен. Обичащият се няма нужда от специално напомняне, че здравето му е ценно точно в този момент, докато го има и може да му се радва. Бъдете здрави и се обичайте!