Има един ден в годината, официално определен за искане и даване на прошка. Той е специален подарък за всички, които иначе не намират време или просто забравят. Неофициално можем да прощаваме на себе си и на другите винаги, когато пожелаем – напълно разрешено е, пък и безплатно. Без да е нужно да има конкретен повод, без задължително да изказваме нещо на глас. Достатъчно е да си отделим няколко минутки и да простим в мислите си. Това може да ни обогати много повече, отколкото предполагаме. Прошката е сред най-големите ценности в живота ни. Защо е добре да даваме прошка, както на другите, така и на себе си? Ще си припомним част от причините сега.
Даваме си прошка, за да привличаме здраве
Прошката е храна за душата, а дом за душата, докато сме във въплъщение, е тялото. Когато задържаме в себе си обида и вина заради мисли, емоции и постъпки към нас самите или други хора, това води до натрупване на отрова. Същата се проявява съответно на душевно, ментално, емоционално, в крайна сметка и на физическо ниво. Не закъсняват и симптомите на заболявания, за които представа нямаме откъде и защо точно на нас са се случили. Сред тях са проблеми със ставите, с кожата, запек, диабет, рак. Колкото по-бързо осъзнаем позитивите от прошката, толкова по-скоро ще се освободим от причините за болестите и ще привлечем здравето на наша страна.
Даваме си прошка, за да бъдем свободни
Душата има нужда от свободен полет, дори и в рамките на земния си живот. Докато я оковаваме в ревностно пазени негативни мисли за собствени и чужди думи и постъпки, отнемаме от силата й, която й е нужна, за да се прояви в най-добрата си светлина. Всичко, което ни спира да вървим напред, краде от свободата ни. Нежеланието да прощаваме е доброволен избор да живеем в затвор. Появява се въпросът: Кое ни е по-важно – на всяка цена да сме прави винаги, за всичко, или да бъдем свободни и щастливи?
Даваме си прошка, за да съхраним позитивната енергия
Редовното зареждане с позитивна енергия е важно по много причини, сред които привличане и поддържане на добро здраве и висока ефективност при реализиране на целите ни. Зареждането обаче отива напразно, ако генерираната енергия се похабява в омраза, злоба и вина към някого, включително и към себе си. Вече спира да бъде позитивна и градивна, и се превръща в (само)разрушителна енергия.
Давайки прошка на себе си и на другите, имаме много повече свободна енергия, която да вложим в творчество в името на доброто, и да бъдем полезни на себе си и на света.